Представете си небето над Европа като оркестър. Всеки „музикант“ в него има определена роля. От пилотите и кабинния екипаж във въздуха до инженерите, ръководителите на полети и специалистите по безопасност на земята. Заедно те се грижат всяка нота от авиационната безопасност да бъде в тон.
EASA задава ритъма и определя партитурата. Тя описва какво е необходимо, за да бъдеш майстор музикант в този оркестър. Националните въздухоплавателни органи (НВО) гарантират, че оркестърът е правилно съставен, инструментите са точно настроени и всички свирят по една и съща партитура. Те прилагат правилата на EASA, наблюдават операциите и координират безопасността на местно равнище във всяка държава членка.
Заедно те поддържат симфонията от безопасни и ефективни полети из цяла Европа. В тази статия разглеждаме кои са НВО, какво правят и как работят заедно с EASA.
Какво е национален въздухоплавателен орган?
Националният въздухоплавателен орган (НВО), често наричан национален компетентен орган или орган за гражданско въздухоплаване, е държавният орган, който отговаря за надзора на гражданското въздухоплаване в дадена страна.
Колко национални органи за въздухоплаване има?
В рамките на Европа всяка от 31-те държави — членки на EASA има свой собствен НВО, който действа като „компетентен орган“. Това са 27-те държави членки плюс 4 държави от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ): Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария.
Въпреки това структурата може да варира в различните държави. В някои държави една организация отговаря за всички области на въздухоплаването, докато в други отговорностите са разпределени между няколко органа. Във федерални системи като Германия може да съществуват дори множество НВО на регионално равнище (Länder), например до 20 органа само в областта на летищната инфраструктура.
Обхват на отговорностите на НВО
Техните отговорности обхващат широк спектър от дейности. Те могат да варират от издаване на лицензи за пилоти и инженери до одобряване на организации, участващи в производството и поддръжката на летателната годност. Те също така издават свидетелства за авиационни оператори за търговски въздушен транспорт, освен ако тази отговорност не е делегирана на EASA.
Когато възникнат проблеми, свързани с безопасността, НВО провеждат разследвания и налагат коригиращи действия. В допълнение към тези задачи те обменят данни за безопасността, предупреждения и препоръки с EASA и други национални органи, като по този начин допринасят за общата култура на безопасност в цяла Европа.
Как си сътрудничат НВО и EASA
Един от най-ясните примери за сътрудничество между EASA и НВО е разпределението и делегирането на задачи. EASA може да делегира определени дейности по сертифициране, валидиране или оценяване на съответствието на акредитиран НВО. Например НВО може да преразгледа процедурите на организация за техническото обслужване в съответствие с разпоредбите на EASA и да представи препоръка на EASA, която си запазва правомощието да вземе окончателното решение за издаване или промяна на сертификат.
Този подход отразява принципа на субсидиарност, който стои в основата на ЕС: действията се предприемат на равнището, на което са най-целесъобразни. На практика нормотворчеството се осъществява на централно равнище в EASA, докато лицензирането и сертифицирането често се извършват на национално равнище.
Признаване на сертификати
В основата на европейския единен авиационен пазар е взаимното признаване на сертификати. Сертификат, лиценз или одобрение, издадени от която и да е държава членка (или от самата EASA), се приемат автоматично във всички 31 държави — членки на EASA. Тази рамка осигурява плавно и безопасно движение на въздухоплавателни средства,, компоненти и авиационни услуги през границите, като същевременно се поддържа високо равнище на безопасност.
Обмен на данни за безопасността
Това е друга важна област на сътрудничеството. НВО събират доклади за инциденти и събития на своята територия и въвеждат тази информация в централната база данни на EASA. EASA анализира данните, откроява тенденциите, свързани с безопасността, и издава препоръки или указания за безопасност, които НВО след това прилагат на национално равнище. Този непрекъснат обмен на информация за безопасността се подсилва от програми като RAMP (Програма за анализ и управление на риска), чрез които систематично се оценяват рисковете за безопасността в цяла Европа, като по този начин се гарантира, че опитът, натрупан в една част от ЕС, е от полза за цялата авиационна общност.
Примери за сътрудничество между EASA и НВО на практика
Дронове
По-новите области като регулирането на дронове (наричани още БЛС — безпилотни летателни системи) са ярък пример за споделена отговорност. Операторите на дронове трябва да се регистрират в НВО на държавата членка, в която осъществяват дейността си. НВО също така упражняват надзор върху компетентността на пилотите на дронове, определят и документират националните географски зони за БЛС и гарантират спазването на европейските правила, а EASA предоставя общата рамка и насоки.
Оператори на въздухоплавателни средства
По подобен начин, свидетелствата за авиационен оператор (напр. пътнически, товарни, регионални авиокомпании) обикновено се издават от националните органи, въпреки че държавите членки могат да прехвърлят тази отговорност на EASA при определени обстоятелства (напр. когато дейността има многонационален характер и обхваща няколко страни от ЕС, когато държавата не разполага с технически капацитет и т.н.).
Сертифициране на въздухоплавателни средства
В областта на сертифицирането на въздухоплавателни средства EASA е органът, който одобрява новите типове въздухоплавателни средства и мащабните промени в конструкцията, докато НВО управляват много от текущите одобрения и осъществяват контрол върху организациите за техническо обслужване и обучение.
Партньорство, което гарантира безопасността на полетите в ЕС
Сътрудничеството между НВО и EASA е едно от най-големите предимства на Европа в областта на авиационната безопасност. НВО осигуряват местен експертен опит, гъвкавост и познаване на националните системи, докато EASA гарантира последователност, отчетност и международна координация. Заедно те постигат баланс между регулирането на централно равнище и националната отговорност.